любвеобилни

арт души

преосмислящи деня ти

влюбват те

във любовта

бутилки ром

трошат в дъсчения под

на неопитното твое сърчице,

току научило се 

да бълбука

и бам! плесница от

действителността

май мястото му още не е тука

но през някой

по виенски топъл 

августовски ден

мотаейки се

из неразгадаемите

тесни бели улички

случайно

ще изгубиш себе си

из креативността

в погледа

на някакъв чаровен

идеализатор

ще се вгледате...

в летата си

с разпилените коси

в драскотините от есените

и неочакваните им ремонти

следващата пролет

и в тихо незавършените си

сивеещи германски зими

... и ще се преоткриете

той 

ще те боготвори

ще те раздробява

на хиляди букви

по салфетки в някой бар

ще те пише

по чаршафите

пропити с парфюма ти

както само той умее

ще ти завещава

нереалността

с удоволствие

а наклоненият му

потаен почерк

писма ще ражда

по плътта ти

ти

из неговата

арт душа

усмивка по усмивка

постепенно

преобразяваш се

в изящна муза 

чисто

(сред невидими палитри)

и просто

(по философски елементарно) 

любов ще съчинявате

както само вие умеете