Арт любов
любвеобилни
арт души
преосмислящи деня ти
влюбват те
във любовта
бутилки ром
трошат в дъсчения под
на неопитното твое сърчице,
току научило се
да бълбука
и бам! плесница от
действителността
май мястото му още не е тука
но през някой
по виенски топъл
августовски ден
мотаейки се
из неразгадаемите
тесни бели улички
случайно
ще изгубиш себе си
из креативността
в погледа
на някакъв чаровен
идеализатор
ще се вгледате...
в летата си
с разпилените коси
в драскотините от есените
и неочакваните им ремонти
следващата пролет
и в тихо незавършените си
сивеещи германски зими
... и ще се преоткриете
той
ще те боготвори
ще те раздробява
на хиляди букви
по салфетки в някой бар
ще те пише
по чаршафите
пропити с парфюма ти
както само той умее
ще ти завещава
нереалността
с удоволствие
а наклоненият му
потаен почерк
писма ще ражда
по плътта ти
ти
из неговата
арт душа
усмивка по усмивка
постепенно
преобразяваш се
в изящна муза
чисто
(сред невидими палитри)
и просто
(по философски елементарно)
любов ще съчинявате
както само вие умеете
