Раждаш се и ето, веч си калфа,
артист изведнъж да станеш, не върви,
първо мама, след всяка твоя катастрофа,
после тати учат те на стъпки първи.
А ти с прашка в ръка
целиш високо горе своята мечта,
а после, голям пораснал,
започваш действието сам.
Луташ се, дори не спираш
да казваш, че не си кукла на конци
и със сила мъжка, кралимарковска,
рипаш като пале, да се освободиш. ...