11.06.2014 г., 22:17

Артист в живота

589 0 0

Раждаш се и ето, веч си калфа,

артист изведнъж да станеш, не върви,

първо мама, след всяка твоя катастрофа,

после тати учат те на стъпки първи.

 

А ти с прашка в ръка

целиш високо горе своята мечта,

а после, голям пораснал,

започваш действието сам.

 

Луташ се, дори не спираш

да казваш, че не си кукла на конци

и със сила мъжка, кралимарковска,

рипаш като пале, да се освободиш.

 

А преди теб колко ли палета са живели,

търсейки кокала в живота свой

и получавали безброй похвали

от господаря си, дебеловрат ли е той?

 

Майстор веч със стаж годишен,

с бастун в лапа като старо псе,

разглеждаш албум със снимки стари,

там където мечтите все спомени са, уви.

 

Живял си смело, храбро,

оставил не една следа

и със зъбите, веч чене

извоювал си хляба си чер.

 

И виждаш завесата как пада,

кланяйки се на бисовете свои,

а публиката от радост полудяла,

хвърля венци на гроба твой.

 

А там в тихите усои

камък с надпис, тъй честит,

завещал си на поколения горди:

“Залязвайте като слънца, чеда мой”!

 

30.V.2000 г.

театър “Иван Вазов”

София

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Костадин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...