15 dic 2014, 11:47

Артистът

  Poesía » Otra
806 0 0

Всеки път на крачка съм от бездната,

от която път обратен няма, знам,

молитви чувам тихи и отчаяни,

но за тях оставам глух и ням.

 

Страдалците там долу са безчет,

навестила ги е някога смъртта,

а аз, наивникът нещастен, клет,

сам я търся в нощта.

 

И винаги аз стигам тук, до бездната,

на крачка от пътуване в безкрая,

защото аз пътувам винаги

и винаги театър ще играя

 

напук на страдалците там долу

в Ада страшен, обвит в мрак,

грешниците плачат много,

но аз невъзмутим съм пак.

 

И ето! Все така пътувам,

винаги на крачка от смъртта,

ще пея, пиша, дори ще танцувам

но ще остана недокоснат от греха...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дилян Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...