15 dic 2014, 11:47

Артистът

  Poesía » Otra
819 0 0

Всеки път на крачка съм от бездната,

от която път обратен няма, знам,

молитви чувам тихи и отчаяни,

но за тях оставам глух и ням.

 

Страдалците там долу са безчет,

навестила ги е някога смъртта,

а аз, наивникът нещастен, клет,

сам я търся в нощта.

 

И винаги аз стигам тук, до бездната,

на крачка от пътуване в безкрая,

защото аз пътувам винаги

и винаги театър ще играя

 

напук на страдалците там долу

в Ада страшен, обвит в мрак,

грешниците плачат много,

но аз невъзмутим съм пак.

 

И ето! Все така пътувам,

винаги на крачка от смъртта,

ще пея, пиша, дори ще танцувам

но ще остана недокоснат от греха...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дилян Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...