Dec 15, 2014, 11:47 AM

Артистът

  Poetry » Other
816 0 0

Всеки път на крачка съм от бездната,

от която път обратен няма, знам,

молитви чувам тихи и отчаяни,

но за тях оставам глух и ням.

 

Страдалците там долу са безчет,

навестила ги е някога смъртта,

а аз, наивникът нещастен, клет,

сам я търся в нощта.

 

И винаги аз стигам тук, до бездната,

на крачка от пътуване в безкрая,

защото аз пътувам винаги

и винаги театър ще играя

 

напук на страдалците там долу

в Ада страшен, обвит в мрак,

грешниците плачат много,

но аз невъзмутим съм пак.

 

И ето! Все така пътувам,

винаги на крачка от смъртта,

ще пея, пиша, дори ще танцувам

но ще остана недокоснат от греха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дилян Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...