Всеки път на крачка съм от бездната,

от която път обратен няма, знам,

молитви чувам тихи и отчаяни,

но за тях оставам глух и ням.

Страдалците там долу са безчет,

навестила ги е някога смъртта,

а аз, наивникът нещастен, клет,

сам я търся в нощта.

И винаги аз стигам тук, до бездната,

на крачка от пътуване в безкрая,

защото аз пътувам винаги

и винаги театър ще играя

напук на страдалците там долу

в Ада страшен, обвит в мрак,

грешниците плачат много,

но аз невъзмутим съм пак.

И ето! Все така пътувам,

винаги на крачка от смъртта,

ще пея, пиша, дори ще танцувам

но ще остана недокоснат от греха...