Dec 15, 2014, 11:47 AM

Артистът 

  Poetry » Other
636 0 0
Всеки път на крачка съм от бездната,
от която път обратен няма, знам,
молитви чувам тихи и отчаяни,
но за тях оставам глух и ням.
Страдалците там долу са безчет,
навестила ги е някога смъртта,
а аз, наивникът нещастен, клет,
сам я търся в нощта.
И винаги аз стигам тук, до бездната,
на крачка от пътуване в безкрая,
защото аз пътувам винаги
и винаги театър ще играя ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дилян Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??