Dec 15, 2014, 11:47 AM

Артистът

  Poetry » Other
805 0 0

Всеки път на крачка съм от бездната,

от която път обратен няма, знам,

молитви чувам тихи и отчаяни,

но за тях оставам глух и ням.

 

Страдалците там долу са безчет,

навестила ги е някога смъртта,

а аз, наивникът нещастен, клет,

сам я търся в нощта.

 

И винаги аз стигам тук, до бездната,

на крачка от пътуване в безкрая,

защото аз пътувам винаги

и винаги театър ще играя

 

напук на страдалците там долу

в Ада страшен, обвит в мрак,

грешниците плачат много,

но аз невъзмутим съм пак.

 

И ето! Все така пътувам,

винаги на крачка от смъртта,

ще пея, пиша, дори ще танцувам

но ще остана недокоснат от греха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дилян Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...