Такава съм – от стар болярски род.

Жена съм, ала силна е кръвта ми,

в сърцето ми три огъня горят,

безкраен танц танцува нестинарка.

Такава съм. Асеневският род

на Търново мъже е подарявал,

накрая аз – Боряна, не болярка,

все да се боря, да не падам.

Такава съм- ту горда, ту смирена,

сърница плаха, зъбеща вълчица.

Асеневци едно ми завещаха:

кръвта и вярата да не умират!

Мъже да раждам, женската си хубост

със мъжката им сила да преплитам,

страха си да превръщам във омраза,

от тежка обич сън да не достига.

Българийо, измъчена и горда,

във тропота на дива конска орда,

в смеха славянски на едно момиче,

на Крум в гнева ще те позная и обичам.

Българийо, пред тебе коленича!

Ръцете ти целувам и очите!

Очите ги избодоха на Йово,

ръцете са на Кольо Фичето,

градили къщи, черкви и мостове.

Българийо, пред тебе коленича!

Такава съм...