11 may 2008, 16:06

Атеист

  Poesía » Civil
953 0 13
 

 

АТЕИСТ

 

 

Атеист съм -  

Бог високо е,

а дяволите - близко.

От подарени ризи оголях,

на чужди - не посягах.

На мравката от пътя се отдръпвах.

Ръка не вдигах първа.

(Така ми беше казал татко.)

Подавах си с усмивка бузите.

Не ги целуваха, а ги кълваха.

Замръзна ми усмивката.

Затова към бузите ми не посягай!

Вече нямам други.

Смъкнаха ми кожата,

гола съм до атоми -

взривявам се.

А ризата ми - кървава.

Непозната съм сред другите,

но бумеранга скрит в ръкава

по-добре към никого не хвърляй.

Бумерангът, знаеш,

винаги се връща.

В този вълчи свят,

все още вярвам във Човека.

И в доброто!

Но научих се (от опит),

че на премълчано зло,

крилете му порасват.

И с око на ястреб

търси нови жертви.

Алчно.

Грозно.

Лешоядно.

Затова по него

винаги ще стрелям.

С неговите думи.

Безпощадно!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даша Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • страхотен стих наистина!!!
    нямам думи!
    съжалявам, че чак сега го прочетох!!!
    великолепно,Даша!
    прегръщам те!!!
  • Благодаря на всички.
    Радвам се, че все пак има хора, които мислят като мен.
  • Даша страхотен стих ...Така е на злото трябва да се прекършат крилете , защото ако не се напрани то расте...Прекрасно написано .Поздрав!
  • Продължавай да стреляш и никога не премълчавай! поздрав!
  • Казвал ли съм ти ?!... Казвал съм... Поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...