Атеист
АТЕИСТ
Атеист съм -
Бог високо е,
а дяволите - близко.
От подарени ризи оголях,
на чужди - не посягах.
На мравката от пътя се отдръпвах.
Ръка не вдигах първа.
(Така ми беше казал татко.)
Подавах си с усмивка бузите.
Не ги целуваха, а ги кълваха.
Замръзна ми усмивката.
Затова към бузите ми не посягай!
Вече нямам други.
Смъкнаха ми кожата,
гола съм до атоми -
взривявам се.
А ризата ми - кървава.
Непозната съм сред другите,
но бумеранга скрит в ръкава
по-добре към никого не хвърляй.
Бумерангът, знаеш,
винаги се връща.
В този вълчи свят,
все още вярвам във Човека.
И в доброто!
Но научих се (от опит),
че на премълчано зло,
крилете му порасват.
И с око на ястреб
търси нови жертви.
Алчно.
Грозно.
Лешоядно.
Затова по него
винаги ще стрелям.
С неговите думи.
Безпощадно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даша Всички права запазени
