Атласи сме всичките
раменете ми
изгладняха отново
за непосилните тежести
на живота
толкова много -
че самият Атлас
ме погледна виновно
и се стопи
в коленете си
някак неволно
живеем в борби и
безбожности
и попиваме
всяка възможност
да се правим на
по-силни
от Бога
Природа
Стихии
и си мислим,
че можем да чувстваме
колкото болката
или порока
парлив и изяждащ те
чак до кокала
можем ли
или са само
фриволности
сълзите проливни
във чувства
наливни
Прости ни
невежеството
без което
не можем
да помъдреем
положили
мъки в очите
не се смеем
да смеем
или сме по-велики
от себе си
?!?
Господи
© Северина Даниелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
разбиращо, предизвикващо и помиряващо - истинска философска поезия
-
Всеки, който е смъртен повтаря неминуемо една ситуационна система. Повторили са я и Микеланджело и Ван Гог и още много други, набедени от масовия вкус за велики личности. Мен лично подобни величия не ме вълнуват. Вълнува ме не какво са казали и мислили смъртните, а безсмъртните. Защото само те могат да засенчат Създателя.Онзи, който не прави опит да го засенчи, е роб по дух и сянка, напразно бродеща в полето на Живота.
Живей просто - без богове! - това е девизът ми.
Искрено съжалявам за гафа с ИНАСЕВЕРИНАЮГ и поднасям извинението си.
Първото ми усещане бе, че това е едно много симпатично индианско име /в декодираната си форма, разбира се/.
П.С. Всички сме Атласи по отношение на личното си житейско страдание. Просто, защото засега няма механизъм, чрез който ефективно да го отхвърлим. Е, някои наистина пробват, чрез алкохол, наркотици, правене на изкуство, правене на деца, женитби и т.н. А други се утешават с философия или религия, съвместяваща живота със страданието. Но нещастието крачи с бързи крачки и рано или късно застига всеки човек. -
А аз ти благодаря Анабел за мъдростите, които ми оставяш след стиховете (: ...м/у другото - ти беше първият автор, който ми хвана окото, вече дори не помня защо, но помня
-С -
Таня, колкото пъти си завъртя гледната точка в/у коментара ти - толкова пъти ми се обръща извода...но винаги е хубав, така че - Благодаря ти!
Неделина, първо ще помъдреем, после пак ще оглупеем, чак тогава ще посмеем И на теб благодаря!
Мисана, не, не мисля така. Аз лично не желая да съм по-велика от Създателя. Микеланджело, в края на живота си - е осъзнал, че всъщност чрез изкуството се надпреварва с Бога и много се е разкайвал, защото е бил дълбоко-вярващ. НО моят Бог е малко по-различно нещо, друг път ще ти кажа за това. Не трябва да ти отговарям на първият въпрос, защото ще отключа цялото стихо :D Никоя цел, освен истинната правда - не оправдава средствата!
П.С.: Ама не ми издавай така кодовото име, само някои хора го знаят...знаеха...сега като пускам анонимни бележки напред-назад - някой може да ме разпознае, здраве да е
П.П.С.: но за да ти дам все пак някакъв ключ - последният стих трябва да го обзърв-неш много внимателно... и ще разбереш гледната ми точка (: -ИНАСЕВЕРИНАЮГ -
По-велики от себе си е лесно да бъдем, защото не сме изобщо велики /както е лесно да си по-умен от глупавия. Това е тривиално до баналност./. А не беше ли целта ни да станем по-велики от Бога /от Създателя/? Тази цел май е единствената, която оправдава средствата.
Не мислиш ли и ти така, "И на Север и на Юг"?
Твой: Мисана -
А когато помъдреем, ще посмеем....
Харесах! -
Определено Ти си по-велика от себе си.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Ена, хареса ми твоето произведение, не го бях прочела. Има доста допирни точки с моето. Поздрав!
Милена, здравей! Не те бях срещала до сега при мен, радвам се, че съм ти допаднала (:
Димитър, благодаря за милите думи!
-С