18 ago 2013, 20:48

Атмосферно

659 0 3

АТМОСФЕРНО

 

Навън е облачно, вали,

а в стаичката е студено.

Не си ли тук ти, в мен боли

и ми е странно и смутено.

 

Отсъстваш ли за миг дори,

навред е пусто и замряло.

Единствен огънят гори

в сърцето, нежност закопняло.

 

Че ти си толкова далеч,

а същевременно си близо;

Загубвам образ, слух и реч

и в необятното навлизам.

 

Вървя като понесен от вълнà

върху коралов риф, на щорм обречен

и ме спасява мисълта една,

че има ден за двама ни наречен.

 

Ще стане той начало на мечта,

необрисувана с човешко слово,

несъществуваща и, след нощта,

ще бъде всичко хубаво и ново.

* * *

Навън е светло, слънцето пече,

огрява, стопля и развеселява.

За теб ще бъда твоето момче,

което с топлина ще те дарява!

 

22.03.87

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Динко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...