18.08.2013 г., 20:48

Атмосферно

654 0 3

АТМОСФЕРНО

 

Навън е облачно, вали,

а в стаичката е студено.

Не си ли тук ти, в мен боли

и ми е странно и смутено.

 

Отсъстваш ли за миг дори,

навред е пусто и замряло.

Единствен огънят гори

в сърцето, нежност закопняло.

 

Че ти си толкова далеч,

а същевременно си близо;

Загубвам образ, слух и реч

и в необятното навлизам.

 

Вървя като понесен от вълнà

върху коралов риф, на щорм обречен

и ме спасява мисълта една,

че има ден за двама ни наречен.

 

Ще стане той начало на мечта,

необрисувана с човешко слово,

несъществуваща и, след нощта,

ще бъде всичко хубаво и ново.

* * *

Навън е светло, слънцето пече,

огрява, стопля и развеселява.

За теб ще бъда твоето момче,

което с топлина ще те дарява!

 

22.03.87

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Динко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...