Aug 18, 2013, 8:48 PM

Атмосферно 

  Poetry » Love
457 0 3

АТМОСФЕРНО

 

Навън е облачно, вали,

а в стаичката е студено.

Не си ли тук ти, в мен боли

и ми е странно и смутено.

 

Отсъстваш ли за миг дори,

навред е пусто и замряло.

Единствен огънят гори

в сърцето, нежност закопняло.

 

Че ти си толкова далеч,

а същевременно си близо;

Загубвам образ, слух и реч

и в необятното навлизам.

 

Вървя като понесен от вълнà

върху коралов риф, на щорм обречен

и ме спасява мисълта една,

че има ден за двама ни наречен.

 

Ще стане той начало на мечта,

необрисувана с човешко слово,

несъществуваща и, след нощта,

ще бъде всичко хубаво и ново.

* * *

Навън е светло, слънцето пече,

огрява, стопля и развеселява.

За теб ще бъда твоето момче,

което с топлина ще те дарява!

 

22.03.87

© Динко All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??