Атмосферно
АТМОСФЕРНО
Навън е облачно, вали,
а в стаичката е студено.
Не си ли тук ти, в мен боли
и ми е странно и смутено.
Отсъстваш ли за миг дори,
навред е пусто и замряло.
Единствен огънят гори
в сърцето, нежност закопняло.
Че ти си толкова далеч,
а същевременно си близо;
Загубвам образ, слух и реч
и в необятното навлизам.
Вървя като понесен от вълнà
върху коралов риф, на щорм обречен
и ме спасява мисълта една,
че има ден за двама ни наречен.
Ще стане той начало на мечта,
необрисувана с човешко слово,
несъществуваща и, след нощта,
ще бъде всичко хубаво и ново.
* * *
Навън е светло, слънцето пече,
огрява, стопля и развеселява.
За теб ще бъда твоето момче,
което с топлина ще те дарява!
22.03.87
© Динко All rights reserved.
