29 ago 2007, 19:43

Атом и ръж

  Poesía
745 0 3

 

Атом и ръж

(на теб)

 

Любов не търси ти под дъжда.

Не ще я намериш и под липите заспали.

Вятър безпътен разлюлява ръжта.

Птици, надежда – никому дали.

 

Усмивка бледа, погледи смутени.

Като атом делящ се на две.

Объркана нежност и копнежи студени…

Като спомен от двугодишно море.

Трудно е, знам, и на мен ми  се спи,
Уморен да стоя, валейки ме дъжд.
Ала така е, уви, в днешните дни –
Ти си мой атом, а аз – твоята ръж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Християн Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Ала така е, уви, в днешните дни –
    Ти си мой атом, а аз – твоята ръж"...мн ми хареса края...продължавай да пишеш!
  • Като спомен от двугодишно море.

    Тоест???
  • Ех, че е хубаво това за ръжта, като онова - ако някой някого целуне в цъфналата ръж, то някой в някого ще се влюби изведнъж, ех , този Бърнс! Много ме развълнува, Християне, с твоя влюбен, красив стих.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...