29 ago 2007, 19:43

Атом и ръж

  Poesía
743 0 3

 

Атом и ръж

(на теб)

 

Любов не търси ти под дъжда.

Не ще я намериш и под липите заспали.

Вятър безпътен разлюлява ръжта.

Птици, надежда – никому дали.

 

Усмивка бледа, погледи смутени.

Като атом делящ се на две.

Объркана нежност и копнежи студени…

Като спомен от двугодишно море.

Трудно е, знам, и на мен ми  се спи,
Уморен да стоя, валейки ме дъжд.
Ала така е, уви, в днешните дни –
Ти си мой атом, а аз – твоята ръж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Християн Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Ала така е, уви, в днешните дни –
    Ти си мой атом, а аз – твоята ръж"...мн ми хареса края...продължавай да пишеш!
  • Като спомен от двугодишно море.

    Тоест???
  • Ех, че е хубаво това за ръжта, като онова - ако някой някого целуне в цъфналата ръж, то някой в някого ще се влюби изведнъж, ех , този Бърнс! Много ме развълнува, Християне, с твоя влюбен, красив стих.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...