29 авг. 2007 г., 19:43

Атом и ръж

744 0 3

 

Атом и ръж

(на теб)

 

Любов не търси ти под дъжда.

Не ще я намериш и под липите заспали.

Вятър безпътен разлюлява ръжта.

Птици, надежда – никому дали.

 

Усмивка бледа, погледи смутени.

Като атом делящ се на две.

Объркана нежност и копнежи студени…

Като спомен от двугодишно море.

Трудно е, знам, и на мен ми  се спи,
Уморен да стоя, валейки ме дъжд.
Ала така е, уви, в днешните дни –
Ти си мой атом, а аз – твоята ръж.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Християн Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Ала така е, уви, в днешните дни –
    Ти си мой атом, а аз – твоята ръж"...мн ми хареса края...продължавай да пишеш!
  • Като спомен от двугодишно море.

    Тоест???
  • Ех, че е хубаво това за ръжта, като онова - ако някой някого целуне в цъфналата ръж, то някой в някого ще се влюби изведнъж, ех , този Бърнс! Много ме развълнува, Християне, с твоя влюбен, красив стих.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....