gothwolf (Християн)
104 227
29 авг. 2007 г., 19:43

Атом и ръж 

  Поэзия
554 0 4

 

Атом и ръж

(на теб)

 

Любов не търси ти под дъжда.

Не ще я намериш и под липите заспали.

Вятър безпътен разлюлява ръжта.

Птици, надежда – никому дали.

 

Усмивка бледа, погледи смутени.

Като атом делящ се на две.

Объркана нежност и копнежи студени…

Като спомен от двугодишно море.

Трудно е, знам, и на мен ми  се спи,
Уморен да стоя, валейки ме дъжд.
Ала така е, уви, в днешните дни –
Ти си мой атом, а аз – твоята ръж.

© Християн Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Щастливци са тези, познали такава любов...
    Изразните средства ми харесаха Имаш интересно виждане за любовта, индивидуално, необременено от някакви наложени с времето стериотипи... Страхотно
  • "Ала така е, уви, в днешните дни –
    Ти си мой атом, а аз – твоята ръж"...мн ми хареса края...продължавай да пишеш!
  • Като спомен от двугодишно море.

    Тоест???
  • Ех, че е хубаво това за ръжта, като онова - ако някой някого целуне в цъфналата ръж, то някой в някого ще се влюби изведнъж, ех , този Бърнс! Много ме развълнува, Християне, с твоя влюбен, красив стих.
Предложения
: ??:??