31 oct 2009, 19:19

Аудиенция (родопско)

  Poesía
845 0 5

 

Времето ме хвана под ръка

и ме заведе там, където си почива.

Там, където в капките роса -

можеш да надникнеш в смисъла.

 

Боровете мъдро премълчават

отговорите на моите въпроси.

Искат от безмълвието да получа -

от душата ми попросеното.

 

Оцветени с мъдрост есенни листа

ми разказват приказки -

като гората стари...

Всеки нежен полет носи по една,

а аз да ги запомня не успявам.

 

Остава ми усещането за безкрай...

и следващата есен трябва да съм тук...

И приказния звук на Бог ако в града не чувам -

безмълвието на гората с...

приказките на листата в спомени ще ме... лекуват!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Там, където в капките роса -

    можеш да надникнеш в смисъла."

    Това е!

  • Само в твоите стихове времето има право да си почива, приятелю, и усещането за безкрай е почти физическо. Бъди благословен, човеколюбецо, дете на Чистотата!
    Чичо Ачо.
  • ... наситен с ангелогласни трели... ухае на гора, на борова смола, на мигове ожарени от паднала слана, на птича песен и на мъх зелен... мълчал си дълго с Бога... обезмълвен...
    Прекрасен стих - разлива доброта и смирение... обезвременен приказно!

  • като да съм у дома, да. благодаря, Колев!
  • Много хубави мигове ми припомни.Родопски.Всяка зима карам ски там.Когато града ме размие - Родопа ме събира.Мина ли Бачково - в дома си влизам.
    Благодаря ти!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...