pureblack (Георги Колев) pureblack (Георги Колев)
100
Oct 31, 2009, 7:19 PM

Аудиенция (родопско)

  Poetry
847 0 5

 

Времето ме хвана под ръка

и ме заведе там, където си почива.

Там, където в капките роса -

можеш да надникнеш в смисъла.

 

Боровете мъдро премълчават

отговорите на моите въпроси.

Искат от безмълвието да получа -

от душата ми попросеното.

 

Оцветени с мъдрост есенни листа

ми разказват приказки -

като гората стари...

Всеки нежен полет носи по една,

а аз да ги запомня не успявам.

 

Остава ми усещането за безкрай...

и следващата есен трябва да съм тук...

И приказния звук на Бог ако в града не чувам -

безмълвието на гората с...

приказките на листата в спомени ще ме... лекуват!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Колев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    "Там, където в капките роса -

    можеш да надникнеш в смисъла."

    Това е!

  • purko59 (Ангел Веселинов)
    purko59 (Ангел Веселинов)
    Само в твоите стихове времето има право да си почива, приятелю, и усещането за безкрай е почти физическо. Бъди благословен, човеколюбецо, дете на Чистотата!
    Чичо Ачо.
  • Dark_Island (Таня Георгиева)
    Dark_Island (Таня Георгиева)
    ... наситен с ангелогласни трели... ухае на гора, на борова смола, на мигове ожарени от паднала слана, на птича песен и на мъх зелен... мълчал си дълго с Бога... обезмълвен...
    Прекрасен стих - разлива доброта и смирение... обезвременен приказно!

  • doreto66 (Дора Павлова)
    doreto66 (Дора Павлова)
    като да съм у дома, да. благодаря, Колев!
  • враната (Маргарита Василева)
    враната (Маргарита Василева)
    Много хубави мигове ми припомни.Родопски.Всяка зима карам ски там.Когато града ме размие - Родопа ме събира.Мина ли Бачково - в дома си влизам.
    Благодаря ти!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0