Oct 31, 2009, 7:19 PM

Аудиенция (родопско)

  Poetry
841 0 5

 

Времето ме хвана под ръка

и ме заведе там, където си почива.

Там, където в капките роса -

можеш да надникнеш в смисъла.

 

Боровете мъдро премълчават

отговорите на моите въпроси.

Искат от безмълвието да получа -

от душата ми попросеното.

 

Оцветени с мъдрост есенни листа

ми разказват приказки -

като гората стари...

Всеки нежен полет носи по една,

а аз да ги запомня не успявам.

 

Остава ми усещането за безкрай...

и следващата есен трябва да съм тук...

И приказния звук на Бог ако в града не чувам -

безмълвието на гората с...

приказките на листата в спомени ще ме... лекуват!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Колев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Там, където в капките роса -

    можеш да надникнеш в смисъла."

    Това е!

  • Само в твоите стихове времето има право да си почива, приятелю, и усещането за безкрай е почти физическо. Бъди благословен, човеколюбецо, дете на Чистотата!
    Чичо Ачо.
  • ... наситен с ангелогласни трели... ухае на гора, на борова смола, на мигове ожарени от паднала слана, на птича песен и на мъх зелен... мълчал си дълго с Бога... обезмълвен...
    Прекрасен стих - разлива доброта и смирение... обезвременен приказно!

  • като да съм у дома, да. благодаря, Колев!
  • Много хубави мигове ми припомни.Родопски.Всяка зима карам ски там.Когато града ме размие - Родопа ме събира.Мина ли Бачково - в дома си влизам.
    Благодаря ти!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...