31 окт. 2009 г., 19:19

Аудиенция (родопско)

848 0 5

 

Времето ме хвана под ръка

и ме заведе там, където си почива.

Там, където в капките роса -

можеш да надникнеш в смисъла.

 

Боровете мъдро премълчават

отговорите на моите въпроси.

Искат от безмълвието да получа -

от душата ми попросеното.

 

Оцветени с мъдрост есенни листа

ми разказват приказки -

като гората стари...

Всеки нежен полет носи по една,

а аз да ги запомня не успявам.

 

Остава ми усещането за безкрай...

и следващата есен трябва да съм тук...

И приказния звук на Бог ако в града не чувам -

безмълвието на гората с...

приказките на листата в спомени ще ме... лекуват!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Там, където в капките роса -

    можеш да надникнеш в смисъла."

    Това е!

  • Само в твоите стихове времето има право да си почива, приятелю, и усещането за безкрай е почти физическо. Бъди благословен, човеколюбецо, дете на Чистотата!
    Чичо Ачо.
  • ... наситен с ангелогласни трели... ухае на гора, на борова смола, на мигове ожарени от паднала слана, на птича песен и на мъх зелен... мълчал си дълго с Бога... обезмълвен...
    Прекрасен стих - разлива доброта и смирение... обезвременен приказно!

  • като да съм у дома, да. благодаря, Колев!
  • Много хубави мигове ми припомни.Родопски.Всяка зима карам ски там.Когато града ме размие - Родопа ме събира.Мина ли Бачково - в дома си влизам.
    Благодаря ти!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...