„Aut vincere, aut mori!"
Генетично е заложено коварството
в утробата на моята съдба.
Немощни кървящи ангели разплаквам
там, дори на край света.
Всяка болка е любима,
във началото - родило края,
но дори преминал през чистилището,
пак си нежелан във Рая.
Преддверието, пълно със неверници,
вятърът ги блъска без покой,
къпя се във леден дъжд погнусен,
камъни търкалям в пек и зной.
Опитвам се да пея, но без думи,
срещам във съдбата отмъстителност,
кланяйки се на горящите гробове
и покръстен само с мнителност.
Бягах от стрели пронизващи,
бягах от човешкия позор.
И през клоните изсъхнали преминах,
за да горя във Содом и Гомор.
Преборих всичките змии,
дори и покосените от Бога,
но във ледена прегръдка ме обви
предателят, наречен Юда.
Преминах жив през всичко,
а ми се искаше да крещя...
„Aut vincere, aut mori!" - Победи или умри (лат.)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Николай Стойчев Todos los derechos reservados
