15.02.2009 г., 15:17 ч.

„Aut vincere, aut mori!" 

  Поезия
731 0 4

Генетично е заложено коварството

в утробата на моята съдба.

Немощни кървящи ангели разплаквам

там, дори на край света.

 

Всяка болка е любима,

във началото - родило края,

но дори преминал през чистилището,

пак си нежелан във Рая.

 

Преддверието, пълно със неверници,

вятърът ги блъска без покой,

къпя се във леден дъжд погнусен,

камъни търкалям в пек и зной.

 

Опитвам се да пея, но без думи,

срещам във съдбата отмъстителност,
кланяйки се на горящите гробове

и покръстен само с мнителност.

 

Бягах от стрели пронизващи,

бягах от човешкия позор.

И през клоните изсъхнали преминах,

за да горя във Содом и Гомор.

 

Преборих всичките змии,

дори и покосените от Бога,

но във ледена прегръдка ме обви

предателят, наречен Юда.

 

Преминах  жив  през всичко,

а ми се искаше да крещя...

 

Aut vincere, aut mori!" - Победи или умри (лат.)

© Николай Стойчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??