27 jun 2006, 9:23

Аутизъм / диагноза на съдбата /

  Poesía
1.5K 0 15

На най - прекрасното и чисто
същество в живота ми - Алекс

  
  Аз ще говоря вместо теб сега


Боли от вътре и не спира
пощада няма и в съня дори
Тупти сърцето и пулсира
отмерва точно и гори. гори

Дочувам присмех зад гърба
те , "идеалните"  се смеят
Не осъзнават нашата съдба
в "идеалния" си  свят живеят

Какво като сме по различни
какво като сме външно други
Да други сме , но не двулични
и не ценящи някой по заслуги

Макар и да говорим рядко с думи
изказваме със жестове желания
Живеем в своя свят на "Други"
изпращайки към вас послания

Обичаме и искаме разбиране
сърцата и душите ни са чисти
Единствено очакваме приемане
ние хората с диагноза - Аутисти

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да така е ,всеки е роден и предопределен.

    Благодаря ви Кате и Данче.

    Поздравявам ви с усмивка.
  • Слънцето грее еднакво за всички ни...
  • Горчиво-прекрасен стих!
    Поздравления!
  • Благодаря ти LYCKI за думите!
    Болката ми наистина е голяма, но това прави мен, както и всички в подобно положение по-силни.
    А Алекс е мой племенник и е прекрасно и уникално дете.
    Желая повече хора да бъдат отворени за света, това е моето послание с този стих .
  • Анета!
    Не съм попадала на твой текст,но това,което прочетох до тук,силно ме впечатли.Пишеш силни и пълни със съдържание текстове.Поздравления!
    А в този текст,преобладава болката/вероятно майчината/.
    Трогната съм!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...