27.06.2006 г., 9:23

Аутизъм / диагноза на съдбата /

1.5K 0 15

На най - прекрасното и чисто
същество в живота ми - Алекс

  
  Аз ще говоря вместо теб сега


Боли от вътре и не спира
пощада няма и в съня дори
Тупти сърцето и пулсира
отмерва точно и гори. гори

Дочувам присмех зад гърба
те , "идеалните"  се смеят
Не осъзнават нашата съдба
в "идеалния" си  свят живеят

Какво като сме по различни
какво като сме външно други
Да други сме , но не двулични
и не ценящи някой по заслуги

Макар и да говорим рядко с думи
изказваме със жестове желания
Живеем в своя свят на "Други"
изпращайки към вас послания

Обичаме и искаме разбиране
сърцата и душите ни са чисти
Единствено очакваме приемане
ние хората с диагноза - Аутисти

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да така е ,всеки е роден и предопределен.

    Благодаря ви Кате и Данче.

    Поздравявам ви с усмивка.
  • Слънцето грее еднакво за всички ни...
  • Горчиво-прекрасен стих!
    Поздравления!
  • Благодаря ти LYCKI за думите!
    Болката ми наистина е голяма, но това прави мен, както и всички в подобно положение по-силни.
    А Алекс е мой племенник и е прекрасно и уникално дете.
    Желая повече хора да бъдат отворени за света, това е моето послание с този стих .
  • Анета!
    Не съм попадала на твой текст,но това,което прочетох до тук,силно ме впечатли.Пишеш силни и пълни със съдържание текстове.Поздравления!
    А в този текст,преобладава болката/вероятно майчината/.
    Трогната съм!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...