4 ago 2012, 10:13

Август

875 1 6

Август

 

И вече е август -

косите светлеят

и сол като привкус

на устните тлее...

 

Сърцето се свива 

от някаква мъка

и птици извиват

на път - за разлъка...

 

Че вече е август -

листата жълтеят,

а клоните молят

до май да живеят!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ***** !!
  • Благодаря, приятели! Нина, много добре зная, че е още началото на август, още повече че не съм и още излизала в отпуск /в тия жеги/, но този последен летен месец винаги е напоен с тихата тъга на неумолимия природен ход! Което и казва стихотворението...
  • Много хубаво и като стих, и като съчетание със снимката! Поздравления, Даниела!
  • Благодаря за смисления коментар! ...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....