Август

22 nov 2009, 23:32

Poesía

565 0 0

Август

Как жално плачеха до мен цветята,

как викаше пшеницата в нощта...

цяла в сълзи се обля тревата,

небето виеше от самота...

Пееше до мен земята

тъжна песен на скръбта...

лятото погуби красотата,

даде само суха самота.

Август стана скучно сив...

птиците се скриха, замълчаха.

Празен стана всеки стих,

без теб любовните ми думи-скитници умряха...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.