10 sept 2007, 11:06

Август

  Poesía
611 0 5
Пазарът е пълен до пръсване.
Изобилие, цвят и ухание.
Плодове и зеленчуци.
Лятото се е изсипало върху сергиите.
Време е за консерви.

Хората затварят в буркани
слънцето на България -
за зимата.

Аз пиша стихове.
Правя консерви от чувства.
За зимата на живота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Твоята зима ще е слънчева,Валя,и наситена с чувства.А спомените нека ги събираме,поздравявам те!!!
  • На мене ми харесва!
    Поздрав!
  • Много ми хареса това за зимата на живота, ще си го съхраня , защото други консерви не правя.Но в зимата на живота ще имаме нужда от духовна топлина.С обич.
  • Чудесно е, че не ти харесва,Петко!Затова го публикувам за да видя въздействието.Експериментирам.Не всички опити са сполучливи.Имам нужда от корективи.Все пак творчеството преди всичко е търсене.
  • Споделям и двете дейности!!! Поздравче!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...