28 ene 2007, 13:11

Августовска зима (написано през ноември)

  Poesía
1.1K 0 1
Полазва ме студ,
и също като
вика на някой луд
изтръгва се ято
сълзи топли,
които задушават
тихите ми вопли,
безмилостни строшават
всичко красиво,
всичко вълшебно,
и пак съм сиво,
грозно, непотребно...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катерина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Има хора които могат да харесат някое стихотворение само ако успеят да разберат смисъла му,има и такива на които им е достатъчно да го почувстват.Аз съм от вторите.Още хиляди поздрави!!!!!!!!!!!!!!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...