28.01.2007 г., 13:11

Августовска зима (написано през ноември)

1.1K 0 1
Полазва ме студ,
и също като
вика на някой луд
изтръгва се ято
сълзи топли,
които задушават
тихите ми вопли,
безмилостни строшават
всичко красиво,
всичко вълшебно,
и пак съм сиво,
грозно, непотребно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има хора които могат да харесат някое стихотворение само ако успеят да разберат смисъла му,има и такива на които им е достатъчно да го почувстват.Аз съм от вторите.Още хиляди поздрави!!!!!!!!!!!!!!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...