Jan 28, 2007, 1:11 PM

Августовска зима (написано през ноември)

Poetry

1.1K 0 1

Полазва ме студ,
и също като
вика на някой луд
изтръгва се ято
сълзи топли,
които задушават
тихите ми вопли,
безмилостни строшават
всичко красиво,
всичко вълшебно,
и пак съм сиво,
грозно, непотребно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

меланхолик (Йордан Серафимов)

Има хора които могат да харесат някое стихотворение само ако успеят да разберат смисъла му,има и такива на които им е достатъчно да го почувстват.Аз съм от вторите.Още хиляди поздрави!!!!!!!!!!!!!!!!

2007-01-28T16:04:58+02:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0