30 nov 2018, 21:45

Авлига

781 0 3

Гъстите, сенчестите гори на Делиормана

влюбиха се в златното жито на Добруджа.

Грейне утро, ветрец полъхне, листи милно

шепнат, дъхтят на изток утринна прохлада.

 

Глъхне гората в лятна омара, авлига запява 

и с щур копнеж към нивите жлътнали литва.

Зрънце да си клъвне, глад да засити и после

към Дунава син да угаси жажда се изстрелва.

 

Самадхи

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Образно и песенно звучат словата ти,Гюлсер!От тях струи и прелива обичта ти към България и особено там, където авлигата на детството ти пее за родния край!
    Поздравления!
  • Илияна, родена съм и съм израсла в сърцето на Лудогорието, но съм влюбена във всяко кътче на родината ни и се чувствам прекрасно, където и да съм. Не винаги осъзнаваме и отдаваме значение на връзката природа-човек, но тя е важна. Видяното от очите съзижда духовността ни. На много неща можем да се учим от природата, стига да съумяваме да разгадаваме красивите й послания. Сърдечен поздрав от мен, Илияна!
  • Много интересен пейзаж и природен и на чувствата си написала. Хареса ми!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....