30.11.2018 г., 21:45 ч.

Авлига 

  Поезия » Пейзажна
558 0 3

Гъстите, сенчестите гори на Делиормана

влюбиха се в златното жито на Добруджа.

Грейне утро, ветрец полъхне, листи милно

шепнат, дъхтят на изток утринна прохлада.

 

Глъхне гората в лятна омара, авлига запява 

и с щур копнеж към нивите жлътнали литва.

Зрънце да си клъвне, глад да засити и после

към Дунава син да угаси жажда се изстрелва.

 

Самадхи

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Образно и песенно звучат словата ти,Гюлсер!От тях струи и прелива обичта ти към България и особено там, където авлигата на детството ти пее за родния край!
    Поздравления!
  • Илияна, родена съм и съм израсла в сърцето на Лудогорието, но съм влюбена във всяко кътче на родината ни и се чувствам прекрасно, където и да съм. Не винаги осъзнаваме и отдаваме значение на връзката природа-човек, но тя е важна. Видяното от очите съзижда духовността ни. На много неща можем да се учим от природата, стига да съумяваме да разгадаваме красивите й послания. Сърдечен поздрав от мен, Илияна!
  • Много интересен пейзаж и природен и на чувствата си написала. Хареса ми!
Предложения
: ??:??