14 jun 2012, 9:56

Автобиографично

  Poesía » Otra
975 0 1

Много мъки и болки несравними преживях.

Що е страдание още от детство разбрах.

Заради недъга си подигравки -

заради етноса си обиди търпях.

От куршуми езични често ранен аз бях,

но, слава Богу, оцелях!

 

Макар хляба си само със сол да поръся,

пак от Господа мой утеха ще търся,

от него вяра, надежда, любов ще прося -

не искам богатство, щом честта ще ми коства!

Живея, за да ида там, където злото,мерзоста веч' не ще вилнеят,

там, където доброто, любовта света нов ще владеят!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....