Автобиографично

Poetry » Other

976 0 1

Много мъки и болки несравними преживях.

Що е страдание още от детство разбрах.

Заради недъга си подигравки -

заради етноса си обиди търпях.

От куршуми езични често ранен аз бях,

но, слава Богу, оцелях!

Макар хляба си само със сол да поръся,

пак от Господа мой утеха ще търся,

от него вяра, надежда, любов ще прося -

не искам богатство, щом честта ще ми коства!

Живея, за да ида там, където злото,мерзоста веч' не ще вилнеят,

там, където доброто, любовта света нов ще владеят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zefpet (Илко Карайчев)

Много болка си насъбрал, но опитай в прозата.

2012-06-14T23:30:34+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0