25 oct 2013, 10:56  

Автомобилът 2009

  Poesía
609 0 0

Не си като моите предишни коли -

купето е дълго и здраво.

Шасито стабилно на пътя стои.

И дизелът звучно припява.

 

Стоте коня дърпат ли, дърпат напред.

Уверено скорост набираш.

И всичко на пътя при теб е наред.

И нищичко не прикриваш.

 

Спирачките - просто на място коват.

Но все пак - не злоупотребявам.

Очаквам не ти, ами лошият път

да ми поднесе изненада.

 

Предавките ти са автоматик -

не е нужно да ги командвам.

Комфортът ти не е толкова велик -

но имаш тъй меки седалки.

 

Багажникът ти е удобен, голям -

и всичко да вмести успява.

Ти имаш чувствителен, нервен волан -

но вече добре те познавам.

 

Напред ти летиш, като вятър над степ.

Настигам, преварвам - успявам.

И сливаме се ние двамата с теб -

като митологичен кентавър.

 

И радваш ме, и се чувствам щастлив -

и се превръщам в мечтател.

Да, ти от стомана си. Ти не си жив....

Но знам, че си ми приятел.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...