Автоневъзможност
Убедена,че няма сбъдване -
една от мечтите ми
гравираше с палец послание
върху крайбрежния камък на утрото...
Друга – оптимистично настроена -
управляваше с крив показалец
възторженото си хвърчило,
лавирайки между смръщените набези на вятъра...
А останалите се излежаваха
върху моравата на настоящето
и по своему им съчувстваха...
Извили в опашка надебелели тела,
полузадрямали – чакаха ред
за яркия скутер на слънцето...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Чернев Todos los derechos reservados
