Автоневъзможност
Убедена,че няма сбъдване -
една от мечтите ми
гравираше с палец послание
върху крайбрежния камък на утрото...
Друга – оптимистично настроена -
управляваше с крив показалец
възторженото си хвърчило,
лавирайки между смръщените набези на вятъра...
А останалите се излежаваха
върху моравата на настоящето
и по своему им съчувстваха...
Извили в опашка надебелели тела,
полузадрямали – чакаха ред
за яркия скутер на слънцето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
