10 oct 2013, 23:43

Автопортрет 

  Poesía » Otra
754 0 11

Септември прикрива неумело наедрялата си фигура

със широко разкроените си помисли...

Отеснялата му от въздишки,

изпрана в старо злато риза -

едва прикрива коремчето на удоволствията.

Съзерцава влюбено дъха на празната си чаша

и глуповато се усмихва на юлските си спомени...

До последен гларус слял се с тишината -

невесело придърпва чаршафа на октомври...

За да прикрие еротичните фантазии,

примамливи със свободата си като делфини...

 

Септември е несъвършен поет

и с неравната си фраза

търси красота

във лятното си минало...

 

 

 

 

Красимир Чернев

 

© Красимир Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аз си се те чета, нищо че не пиша отзиви! Просто не ми достигат изразните средства - добре поне, че има някакви оскъдни цифрички за да ти се кланям всеки път! Поздрави, приятелю!
  • В средата на живота ни все още сме красиви- като стиха ти. Толкова думи и спомени зад нас, а бъдещето ни чака...
  • Много ви благодаря,че гласувахте за "Мистър Септември"!!!
  • Интересен автопортрет!
  • Хареса ми!
  • Интересно!
  • Остани си Септември!Съвършенството често не е интересно!
  • Аплодисменти Краси - много дълбоко смислено стихотворение! Ах живота - като сезоните.. Благодаря ти за приятното усещане при прочита!
  • Колко си красив и естествен, сър Септември!
  • Значи си Септември. Е, не е лошо - началото на есента...
    И, както е казано, пилците се броят наесен...
    Хубав автопортрет!
  • Търсиш красота-погледни първо в душата си
Propuestas
: ??:??