10 oct 2013, 23:43

Автопортрет

  Poesía » Otra
1K 0 11

Септември прикрива неумело наедрялата си фигура

със широко разкроените си помисли...

Отеснялата му от въздишки,

изпрана в старо злато риза -

едва прикрива коремчето на удоволствията.

Съзерцава влюбено дъха на празната си чаша

и глуповато се усмихва на юлските си спомени...

До последен гларус слял се с тишината -

невесело придърпва чаршафа на октомври...

За да прикрие еротичните фантазии,

примамливи със свободата си като делфини...

 

Септември е несъвършен поет

и с неравната си фраза

търси красота

във лятното си минало...

 

 

 

 

Красимир Чернев

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз си се те чета, нищо че не пиша отзиви! Просто не ми достигат изразните средства - добре поне, че има някакви оскъдни цифрички за да ти се кланям всеки път! Поздрави, приятелю!
  • В средата на живота ни все още сме красиви- като стиха ти. Толкова думи и спомени зад нас, а бъдещето ни чака...
  • Много ви благодаря,че гласувахте за "Мистър Септември"!!!
  • Интересен автопортрет!
  • Хареса ми!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...