Септември прикрива неумело наедрялата си фигура
със широко разкроените си помисли...
Отеснялата му от въздишки,
изпрана в старо злато риза -
едва прикрива коремчето на удоволствията.
Съзерцава влюбено дъха на празната си чаша
и глуповато се усмихва на юлските си спомени...
До последен гларус слял се с тишината -
невесело придърпва чаршафа на октомври...
За да прикрие еротичните фантазии,
примамливи със свободата си като делфини...
Септември е несъвършен поет ...