Oct 10, 2013, 11:43 PM

Автопортрет

  Poetry » Other
1K 0 11

Септември прикрива неумело наедрялата си фигура

със широко разкроените си помисли...

Отеснялата му от въздишки,

изпрана в старо злато риза -

едва прикрива коремчето на удоволствията.

Съзерцава влюбено дъха на празната си чаша

и глуповато се усмихва на юлските си спомени...

До последен гларус слял се с тишината -

невесело придърпва чаршафа на октомври...

За да прикрие еротичните фантазии,

примамливи със свободата си като делфини...

 

Септември е несъвършен поет

и с неравната си фраза

търси красота

във лятното си минало...

 

 

 

 

Красимир Чернев

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз си се те чета, нищо че не пиша отзиви! Просто не ми достигат изразните средства - добре поне, че има някакви оскъдни цифрички за да ти се кланям всеки път! Поздрави, приятелю!
  • В средата на живота ни все още сме красиви- като стиха ти. Толкова думи и спомени зад нас, а бъдещето ни чака...
  • Много ви благодаря,че гласувахте за "Мистър Септември"!!!
  • Интересен автопортрет!
  • Хареса ми!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...