21 ago 2017, 14:41

Автопортрет

  Poesía » Civil
925 4 38

           

 

                      

                                  18.08.2017


                  Автопортрет


         Не съм добра, но не "чепата",
         за правдата - готова съм да мра...
         Не давам си за нищо свободата,
         по моему съм повече добра...

 

         Намират ме за доста деликатна,
         но повече съм справедлива!
         Във интересите съм всеобхватна,
         но не чак толкоз работлива!

 

         Във спор съм като на война гореща
         и правото до кръв си защитавам!
         Без дар в словата си, не бъди насреща -
         в словестната атака - побеждавам!!!
       
         От тъмното изпитвам голям страх,
         и от кучетата много, много също.
         В житейския си път пък преживях
         такива случаи разтърсващи!

 

         Принудена бях да живея скромно,
         но не завиждам на богатите!
         Гордея се, че съхраних сърце огромно -
         и не станах като тарикатите...

 

         Хич по нрав не съм и горделива.
         Не пуша, ама хич, но пък ракия пия,
         щом чуя музика - и съм щастлива.
         На купон ли ида - питаш, дали пак ще има...

 

         Говоря правилно, не ползвам диалекта,
         но забелязвам тарикатския жаргон.
         Защо да не използваме език перфектен,
         а втурваме се по модерния наклон?
         
         Оръжието ми най е в откровението
         и никак не обичам лицемерието,
         най-върховно е за мен доверието
         и не подвластна съм на суеверието...

 

         Винаги почти е весело край мене.
         Със или без повод, само да речеме
         сбирки спретвам, тъй за нула време
         с танци, песни, но и пием и ядеме...

 

         Имам си девиз много обичан,
         че не може да не може!!!
         Даже на егоизъм да прилича,
         щом поискам нещо, може тоже!!!*

 

         Правя като всички доста грешки -
         от тях страдам, съжалявам!
         Знам,че да грешиш - човешко е,
         но се мъча да не прекалявам...

 

         Е, хайде стига със пиарите!
         Да оставя теми и на критикарите!
         Те били са вечни мои спътници...
         денонощно, неизбежни мои съдници!!!

 

 

PS

         Заимствах темата от Вили*
         и много, много й се извинявам,
         но ме нападнаха неземни сили,
         Не мисля с нея да се сравнявам!!!


    *Вили Преждарова     *тоже-също

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти,Лия,че извади от архива ми тоя стих...и го сложи в "любими"!Сега,като го прочетох отново,а също и коментарите и ми стана толкова мило...
  • Абе" голям" образ,нали,Рени!Бях решила да започна нещо като Кентърберийски разкази и този автопортрет да е първия разказ...Но не го обявих.Последва Старата мома,Пенсионерът и ...не продължих идеята.По-ми харесва да описвам случки..Видях,че ме последва,благодаря ти.Може би днес ще пусна една сливенска,но може и да поотлежи малко,че все ми се виждат несъвършени...
  • Добре е да си самокритичен,така дефектите ти,не бодат толкова...А да си имаш девиз...всеки трябва,аз имам няколко ...Благодаря за отделеното време,Исмаил!
  • Не може да не може, да се отбележа тук и да поздравя автора за хубавия автопортрет!
  • Тук липсва хумор...Госпожо Филипова, и стихотворението е майсторски изведено! Значи може, но какво ли се чудя "не може да не може"!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....