Aug 21, 2017, 2:41 PM

Автопортрет 

  Poetry » Civilian
679 4 38

           

 

                      

                                  18.08.2017


                  Автопортрет


         Не съм добра, но не "чепата",
         за правдата - готова съм да мра...
         Не давам си за нищо свободата,
         по моему съм повече добра...

 

         Намират ме за доста деликатна,
         но повече съм справедлива!
         Във интересите съм всеобхватна,
         но не чак толкоз работлива!

 

         Във спор съм като на война гореща
         и правото до кръв си защитавам!
         Без дар в словата си, не бъди насреща -
         в словестната атака - побеждавам!!!
       
         От тъмното изпитвам голям страх,
         и от кучетата много, много също.
         В житейския си път пък преживях
         такива случаи разтърсващи!

 

         Принудена бях да живея скромно,
         но не завиждам на богатите!
         Гордея се, че съхраних сърце огромно -
         и не станах като тарикатите...

 

         Хич по нрав не съм и горделива.
         Не пуша, ама хич, но пък ракия пия,
         щом чуя музика - и съм щастлива.
         На купон ли ида - питаш, дали пак ще има...

 

         Говоря правилно, не ползвам диалекта,
         но забелязвам тарикатския жаргон.
         Защо да не използваме език перфектен,
         а втурваме се по модерния наклон?
         
         Оръжието ми най е в откровението
         и никак не обичам лицемерието,
         най-върховно е за мен доверието
         и не подвластна съм на суеверието...

 

         Винаги почти е весело край мене.
         Със или без повод, само да речеме
         сбирки спретвам, тъй за нула време
         с танци, песни, но и пием и ядеме...

 

         Имам си девиз много обичан,
         че не може да не може!!!
         Даже на егоизъм да прилича,
         щом поискам нещо, може тоже!!!*

 

         Правя като всички доста грешки -
         от тях страдам, съжалявам!
         Знам,че да грешиш - човешко е,
         но се мъча да не прекалявам...

 

         Е, хайде стига със пиарите!
         Да оставя теми и на критикарите!
         Те били са вечни мои спътници...
         денонощно, неизбежни мои съдници!!!

 

 

PS

         Заимствах темата от Вили*
         и много, много й се извинявам,
         но ме нападнаха неземни сили,
         Не мисля с нея да се сравнявам!!!


    *Вили Преждарова     *тоже-също

© Ирина Филипова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти,Лия,че извади от архива ми тоя стих...и го сложи в "любими"!Сега,като го прочетох отново,а също и коментарите и ми стана толкова мило...
  • Абе" голям" образ,нали,Рени!Бях решила да започна нещо като Кентърберийски разкази и този автопортрет да е първия разказ...Но не го обявих.Последва Старата мома,Пенсионерът и ...не продължих идеята.По-ми харесва да описвам случки..Видях,че ме последва,благодаря ти.Може би днес ще пусна една сливенска,но може и да поотлежи малко,че все ми се виждат несъвършени...
  • Добре е да си самокритичен,така дефектите ти,не бодат толкова...А да си имаш девиз...всеки трябва,аз имам няколко ...Благодаря за отделеното време,Исмаил!
  • Не може да не може, да се отбележа тук и да поздравя автора за хубавия автопортрет!
  • Тук липсва хумор...Госпожо Филипова, и стихотворението е майсторски изведено! Значи може, но какво ли се чудя "не може да не може"!
  • Добър автопортрет. Харесах те
  • Хем весело, хем откровенно😊
  • Благодаря ти Хари,че ме прочете,като твърдя,че това не е художествена измислица,а точно аз.....А за тъмното...който е живял повече,та по онова време с какво ли не ни плашеха,за да слушаме и....то си остана.За да не повтарям,моля прочети отговора ми под този,за да резбереш защо го забавих твоя.а и много други.Просто .....Виждам,че личната ти страница е блокирана.,не съм сигурна дали можеш да четеш моята,сега ще се опитам да ти отговоря и на другите коментари.Интересно е обаче, има те,че коментираш,а в моето поле не е отпечатан текста,т.е. не зная какво изразява мнението ти,въпреки това ми стана безкрайно приятно,че си навлязъл в творчеството ми.Благодаря!!!
  • И в дълбокото да съм потънала вече,ти ме изрови,Веси!Много се радвам и ти благодаря.Имах още "качества"/+ и -/,но се старая вече да не творя дълги поеми,да не стане отегчително.Щастлива съм,аз правя в момента ремонт и не ми е до стихове...Но попрочитам от любимите си автори,,малко закъснявам с коментарите,а и отговорите.Скоро ще вляза във форма.
  • Не се плаши от тъмното,Ирина!!!Понякога е по-светло от души обграждащи ни!!!
  • Привет, Иржи! Много ми хареса начинът, по който си се обрисувала. Портрет на един достоен, справедлив, земен, борбен човек! Дерзай!
  • Зависи от музата,Гавраил.....но първите два са по късна доба.....И,и,и много ме развеселяват твоите стихчета!!
  • Иржи,
    "нито ден без ред"
    но проблемът е сега
    кой да бъде по-напред
    в този ред.
    С неделна усмивка!
  • Ох,Лати,колко ми е драго,че ме посети!!Благодаря!А за правдата....правдата въобще,ти не знаеш ли какво значи "водолей"?Той защитава всичко,което мисли,че е правдиво,особено за другите,за общата кауза,но когато касае него....често не се получава.но се бори,доказва.....е,смачкват го понякога,но може да се изправи!А девиза...и аз си го обичам,както и още един-"нито ден без ред!"/прочетен,написан,изплетен/..
  • Иржи, вече са почти на изчезване тези, които са готови за правдата да мрат!...
    И девизът ти е много хубав!
    Бъди здрава!
  • Благодаря,Руми,приятно ми е да те видя отново тук !Мислех,че коментарите са изтекли вече и се радвам,че ме "извади" от дълбокото.....А ти,виждам си заредена с много сили след отпуската и музата ти е активна,докато аз,правя ремонт и моята е уморена и пасивна....и малко тъжна...
  • Благодаря,Димитър,че ме посети и ти е харесал моя портрет!/като стих,разбира се/Когато човек натрупа години създава и добри и лоши качества,важното е да си ги признава и ....да не пречат на останалите.За твоята възраст ти пишеш доста добре,ще те разгледам по-подробно и коментирам!
  • Симпатична творба. Поздравления, г-жо Филипова!
  • Иринка, определено оставяш тема след себе си, но не и за критика!
    Отново си толкова истинска, толкова себе си, че няма накъде повече от това! Приеми моите аплодисменти и една сърдечна прегръдка!!!
  • Ето,че пак ми прекъснаха мисълта неприключила...и...нямало спасение,опитал пак да го обърнат,но А.М. чакал и съответно го повел...Та това ми напомни твоя стих.
  • Благодаря,Генче за хубавите думи,за добрата оценка и най-вече,че се интересуваш от моето скромно творчество...А ето и притчата,която ти обещах...Много беден ,но праведен човек искал да умре-нямало какво да яде!И както се молел за това един ден му се явил Архангел Михаил/нали той взема душите/и му казал:"за това,че толкова вярваш в Бог,ще те направя лекар,ще изкарваш много пари,няма да умираш от глад."А бедния отговорил:"но,аз не съм учил,как ще стана лечител?"А.М.му отговорил:"Аз ще ти се явявам при болния,ако видиш сянката ми при краката-лекувай го с каквото ти хрумне-той ще оздравее.Ако ме видиш при главата му-откажи се,той е обречен"Започнал бедния да "лекува",прочул се,спечелил много пари...Един ден видял сянката на А.М. при своята глава...Уплашен казал на жена си да го завърти в леглото,така,че краката да отидат на мястото на главата...Усмихнал се А.М.и казал:"ще ти подаря една година,защото се сети как да ме надхитриш"След една година сянката пак била при главата и ....следва
  • Абе и аз си те представях такава, но благодаря, че ми помогна да дооформя представите си за теб, Иржи. И то чрез поетичния ти автопортрет. Виждам, че си широко скроена, с поетична дарба дарена, с душа като чувствителна камбана, откликваща на радост и на рана, открита, честна, благородна. С една дума си ДУША СРОДНА
  • Щастието ми е пълно,Гавраил,когато и ти се появиш с твоите закачливи стихчета....Благодаря за оценката за стиха,разбира се,не за моите "качества",които имах куража да споделя!А музите и неземните сили,знаеш,че се появяват по късна доба,когато си насаме с тишината....Ще бъде интересно,ако всеки се "разкрие",така де,да остави следа...Хайде,последвай ме!
  • Мила Алекс,когато си дори с мъничка дарба,всичко можеш да пишеш,макар,че като артистите-всеки си има амплоа-едни са драматични,други хумористични и т.н.Важното е да си намериш мястото.Имах впредвид,че тук средата е изключително младежка и е естествено да имат и трепети и драматични преживявания,които вплитат в творчеството си и е много по-истинско.Не говоря за любовта изобщо.Аз написах едно единствено "Искам за любов да пиша",то беше по спомени и с най-голямо желание да се върна във времето,ми то излезе пак хумористично......Е,за всеки влак си има пътник т.е.и мен ме четат,но аз вече поумнях и пиша за собствено удоволствие...Благодаря ти,че ти си от моите "пътници",както и за критиката,с която съм съгласна....
  • Иржи,
    къде са неземните сили
    моля те,при мене прати ги
    и аз искам да си опиша портрета
    следи да оставя
    на тази Планета.
    Неповторима!!!
  • Привет, Иржи! Не виждам кой ще ти се смее ако напишеш любовен стих?!? Това те мъчи отдавна. Тя любовта възраст няма, всеки може да я възпее. Любовта е във всичко около нас, не е задължително да е човек. Можеш да напишеш и стих за първата ти любов, стих-спомен. Ако ти идва пиши, ако не недей. Не е нещо задължително. Изобщо в поезията няма нищо задължително, всеки изразява себе си и своя вътрешен свят както може.
    Стихът ти хубав, доста събран, личи си, че много си се потрудила над него и те поздравявам.
  • Благодаря ти,Катя,че хареса моето откровение.Хрумването ми беше спонтанно....
  • Благодаря,Албенче,думите са велика сила.Те могат да унищожат човека,но могат и да го стимулират,да му вдъхнат вяра в живота...Много си мила и като съм чела и другите ти коментари-действат като балсам!Много ми харесва твоята вяра в доброто.Дано има повече такива хора!
  • Много ми хареса стиха ти , Ирина!Поздравления!
  • Благодаря,Васе,нищо,че напоследък съм те изпуснала от поглед,явно сме от една кръвна група....разбирам,че ти допадат моите "пороци"...
  • Благодаря,Младене,че ме намираш в калабалъка и навестяваш и с хубави думи ме окачествяваш,това просто ми е необходимо....
  • Хубаво е при теб, Иржи!... Прииска ми се да дойда и да те прегърна... Поздравления за автопортрета в стихове!
  • Чуден автопортрет, сядам до теб! Харесах!
  • Сигурно виждаш Вили,как и екрана се изчерви от толкова комплименти!Винаги се страхувам,когато "пускам"нещо,защото преди това съм изчела купища на колегите и като се сравнявам.....Поне едно любовно да имам,ама не ми отива,ще ми се смеят и кокошките!!А виж това за прегръдките-може!А пък ако и ракия пиеш....ще изкараме и "Градил Илия килия..."Видя ли,как ме разчувства твоя коментар!!Благодаря ти.
  • О,Силве,това за хорото,като нищо може,знам няколко....Много ти благодаря за оценката,имах нужда от такива думи,макар,че стиховете ми далеч не са като вашите,но се старая да не ми умре музата!....През дългата пауза посъбрах няколко,но малко ме е страх,нали знаеш какъв проблем имаше....И се оправи само тоя,другите потънаха,ще ги повторя...До скоро,Силве.
  • Бъди все така пряма, Иржи! Прямотата безусловно е качество, което задкулисните хора не притежават. Хубава и вдъхновена седмица от мен!
  • Ох, Иржи. Ти си прекрасна, страхотна, невероятна, уникална. Аз не мога да се сравнявам с теб. Много ме зарадва и трогна.
    Искам да те прегърна.
    Поздрави, Иржи
    А стихът ти е един от най-хубавите, наистина.
  • ❤ Естествена и пряма, такава те харесваме! Виж, ракийка не пия, но може да намина да ударим по едно българско хоро...не може да не може . Хубава вечер, Иржи!
Random works
: ??:??