Aug 21, 2017, 2:41 PM

Автопортрет

  Poetry » Civic
923 4 38

           

 

                      

                                  18.08.2017


                  Автопортрет


         Не съм добра, но не "чепата",
         за правдата - готова съм да мра...
         Не давам си за нищо свободата,
         по моему съм повече добра...

 

         Намират ме за доста деликатна,
         но повече съм справедлива!
         Във интересите съм всеобхватна,
         но не чак толкоз работлива!

 

         Във спор съм като на война гореща
         и правото до кръв си защитавам!
         Без дар в словата си, не бъди насреща -
         в словестната атака - побеждавам!!!
       
         От тъмното изпитвам голям страх,
         и от кучетата много, много също.
         В житейския си път пък преживях
         такива случаи разтърсващи!

 

         Принудена бях да живея скромно,
         но не завиждам на богатите!
         Гордея се, че съхраних сърце огромно -
         и не станах като тарикатите...

 

         Хич по нрав не съм и горделива.
         Не пуша, ама хич, но пък ракия пия,
         щом чуя музика - и съм щастлива.
         На купон ли ида - питаш, дали пак ще има...

 

         Говоря правилно, не ползвам диалекта,
         но забелязвам тарикатския жаргон.
         Защо да не използваме език перфектен,
         а втурваме се по модерния наклон?
         
         Оръжието ми най е в откровението
         и никак не обичам лицемерието,
         най-върховно е за мен доверието
         и не подвластна съм на суеверието...

 

         Винаги почти е весело край мене.
         Със или без повод, само да речеме
         сбирки спретвам, тъй за нула време
         с танци, песни, но и пием и ядеме...

 

         Имам си девиз много обичан,
         че не може да не може!!!
         Даже на егоизъм да прилича,
         щом поискам нещо, може тоже!!!*

 

         Правя като всички доста грешки -
         от тях страдам, съжалявам!
         Знам,че да грешиш - човешко е,
         но се мъча да не прекалявам...

 

         Е, хайде стига със пиарите!
         Да оставя теми и на критикарите!
         Те били са вечни мои спътници...
         денонощно, неизбежни мои съдници!!!

 

 

PS

         Заимствах темата от Вили*
         и много, много й се извинявам,
         но ме нападнаха неземни сили,
         Не мисля с нея да се сравнявам!!!


    *Вили Преждарова     *тоже-също

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти,Лия,че извади от архива ми тоя стих...и го сложи в "любими"!Сега,като го прочетох отново,а също и коментарите и ми стана толкова мило...
  • Абе" голям" образ,нали,Рени!Бях решила да започна нещо като Кентърберийски разкази и този автопортрет да е първия разказ...Но не го обявих.Последва Старата мома,Пенсионерът и ...не продължих идеята.По-ми харесва да описвам случки..Видях,че ме последва,благодаря ти.Може би днес ще пусна една сливенска,но може и да поотлежи малко,че все ми се виждат несъвършени...
  • Добре е да си самокритичен,така дефектите ти,не бодат толкова...А да си имаш девиз...всеки трябва,аз имам няколко ...Благодаря за отделеното време,Исмаил!
  • Не може да не може, да се отбележа тук и да поздравя автора за хубавия автопортрет!
  • Тук липсва хумор...Госпожо Филипова, и стихотворението е майсторски изведено! Значи може, но какво ли се чудя "не може да не може"!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...