Автопортрет на гара Стралджа
Гара Стралджа е тук. Слязох бавно от влака.
На перона сърцето ми стъпи с крака.
Не пропусна да мине край мен севернякът
и да вдигне за поздрава „Здрасти!“ ръка.
Гара Стралджа запя и гласът ѝ отекна
в монолог на живота, от всеки желан.
Под нозете ми морни земята омекна.
Тук е нявга минавал поет от Чирпан.
Тук са нявга играли на па̀стра до късно
хора млади и стари с пламтящи души.
Днес неволята всички нанякъде пръсна
и градчето за своите рожби скърби.
Гара Стралджа не спи и брои часовете.
Кой кога ще се върне припомня си тя
и когато я будят в зори Гласовете,
от очите ѝ пада човешка сълза...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados
