thedac (Димитър Драганов)
860 1124
23.09.2021 г., 8:26 ч.

Автопортрет на гара Стралджа 

  Поезия
567 0 5

Гара Стралджа е тук. Слязох бавно от влака.
На перона сърцето ми стъпи с крака.
Не пропусна да мине край мен севернякът
и да вдигне за поздрава „Здрасти!“ ръка.

Гара Стралджа запя и гласът ѝ отекна
в монолог на живота, от всеки желан.
Под нозете ми морни земята омекна.
Тук е нявга минавал поет от Чирпан.

Тук са нявга играли на па̀стра до късно
хора млади и стари с пламтящи души.
Днес неволята всички нанякъде пръсна
и градчето за своите рожби скърби.

Гара Стралджа не спи и брои часовете.
Кой кога ще се върне припомня си тя
и когато я будят в зори Гласовете,
от очите ѝ пада човешка сълза...

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??