Тя дресира диви къдрици с цвят на зрял портокал
и заплита ги с утринен лъч в прегръдка небрежна,
от тази прегръдка лумва спомен за устни коралови,
по раменете разлива се лава от пареща нежност.
Тя е опaк характер – обожава да диша свободно,
само на своята тайна любов тихо и вярно робува.
Тя е стих, пълен с грешни думи и точки неволни.
Плаче, когато е весела, и се смее, когато тъгува.
Тя не носи рокли и токчета, пие бърбън без лед,
в чантата има само силни цигари, ругае по мъжки.
Нереална сянка пристъпва след нея – от два силуета,
единият благ – по сценарий, а другият буен и дързък. ...