Автопортрет по Брехт
Тя дресира диви къдрици с цвят на зрял портокал
и заплита ги с утринен лъч в прегръдка небрежна,
от тази прегръдка лумва спомен за устни коралови,
по раменете разлива се лава от пареща нежност.
Тя е опaк характер – обожава да диша свободно,
само на своята тайна любов тихо и вярно робува.
Тя е стих, пълен с грешни думи и точки неволни.
Плаче, когато е весела, и се смее, когато тъгува.
Тя не носи рокли и токчета, пие бърбън без лед,
в чантата има само силни цигари, ругае по мъжки.
Нереална сянка пристъпва след нея – от два силуета,
единият благ – по сценарий, а другият буен и дързък.
Тя харесва се с кожено яке, кубинки и дънки протрити,
своята женственост по хлапашки през рамо премята.
Да обича – умее! – и ù стига дори пробито и старо корито,
щом в дома ù огън гори и усмивка ù сгрява душата.
Тя често ме мрази – и нескрито се мъчи от мен да избяга,
в очите ме лъже, аз наивно ù вярвам, волю, неволю…
И, май, я харесвам, когато е луда, защото чепикът я стяга.
Тя – чудовищно близка и чужда, нерепетирана роля.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниела Todos los derechos reservados
