15 oct 2015, 21:25

Автострада

  Poesía » Otra
472 0 0

Автострада

 

Здрачава се и фаровете пипат

извивките в змията от асфалт.

Коли се стрелкат, лекичко залитат -

кутийки разноцветни от метал,

 

понесли я щастливци, я несретник.

А в жълто кръглоликата луна

(или във бяло супермаркет) свети

с егоистична, хладна светлина.

 

Светът е неестествен до полуда

във ярки цветове от халоген -

катастрофирал и спасен по чудо

шофьор, мечти разбил, обезверен,

 

нелепо гледащ как поток безкраен

го подминава и напред лети. . .

Добре помни го - утре (кой ли знае?)

на мястото му може да си ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...