15 oct 2015, 21:25

Автострада

  Poesía » Otra
470 0 0

Автострада

 

Здрачава се и фаровете пипат

извивките в змията от асфалт.

Коли се стрелкат, лекичко залитат -

кутийки разноцветни от метал,

 

понесли я щастливци, я несретник.

А в жълто кръглоликата луна

(или във бяло супермаркет) свети

с егоистична, хладна светлина.

 

Светът е неестествен до полуда

във ярки цветове от халоген -

катастрофирал и спасен по чудо

шофьор, мечти разбил, обезверен,

 

нелепо гледащ как поток безкраен

го подминава и напред лети. . .

Добре помни го - утре (кой ли знае?)

на мястото му може да си ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...