16 feb 2016, 20:47

Awake

547 0 0

Видях те днес отново. Не наяве, а в съня си.

 

Ах, колко мразя тези дрямки дневни.

Нито облекчават натежалата умора, нито носят някаква наслада.

Но не можеш да не им се отдадеш, притискат те и те заставят да се потопиш в блянове и мисли натежали.

А за мен и двете ми се струват безчувствено жестоки.

Да бленувам, да копнея и да се събудя – деня преполовила.

И остава само отражението на съня, пречупено от изкривената реалност и пометено от залязващия ден.

Ах, колко мразя спомена от съня си в този миг.

Чаша чай или кафе, но и те не ми помагат. Кафето не горчи така, а чаят май не ми е по вкуса.

Преследва ме тягостната сянка на това, което можеше,

това което трябваше и това, което ми се ще,

а пак не ще успея да се отрезвя от подобни на вериги и окови размишления.

Защо да ми е трудно да отърся глава и да се усмихна бавно на залязващото слънце?

Ах, да не беше се явявал в съня ми точно днес,

да си бе останал в твоя свят, 

да не бе загатнал на спотаилите се спомени,

че си още тук, че все още те има,

а аз все още ще те търся, и в сънищата, и в реалността, и в бляна, и в копнежа.

Да си бе останал в стаята, която ти подготвих,

стая на забрава и самозаблуда, да не бе се появявал,

да не бе се прокрадвал отново, като че никога не те е нямало,

да си бе останал там, в реалността, където рядко сещам се за теб,

където мислите ми са отвлечени от всичко друго, но не и от теб.

 

Ах, колко мразя се, че пак задрямах. Че позволих да се прокраднеш в слабостта ми. Отново мръщя се и като пияна осъзнавам, че само сънят успя да те открадне, макар и то за кратко…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вержиния Йорданова Todos los derechos reservados

Написано през 2015 година.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...