Аз 11

15 dic 2018, 19:20

Poesía

253 2 2

Аз цялата съм снопчета тъга.
Превързва ги в букет далечината.
Ако не се взривя, не се взривя сега,
ще ме прегърне пакосникът вятър.

Напусто се оглеждам нежно аз
в очите на зората запламтели.
И слънцето да чуе моя глас,
ще ме настигнат вечните раздели.

Да, ще се стича залезът смален
по стръмното на лявата ми буза.
Дори на крехката сълза във плен,
ще моля зимата да ми е муза.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

asizi (Nina Toshich)

2018-12-30T11:35:13+02:00

Прекрасно....
dansyto (Данаил Таков)

2018-12-17T21:43:11+02:00

Харесах, Нина! Поздравления от мен!