Аз 11
Аз цялата съм снопчета тъга.
Превързва ги в букет далечината.
Ако не се взривя, не се взривя сега,
ще ме прегърне пакосникът вятър.
Напусто се оглеждам нежно аз
в очите на зората запламтели.
И слънцето да чуе моя глас,
ще ме настигнат вечните раздели.
Да, ще се стича залезът смален
по стръмното на лявата ми буза.
Дори на крехката сълза във плен,
ще моля зимата да ми е муза.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
