Адамов (Петър Адамов)
92 216
4 nov 2008, 20:08

Аз 

  Poesía » Versos blancos
713 0 3
И пак заудря във ума ми тишината,
искам да крещя, но нямам глас,
забивайки се мощно в същността на самотата,
опитвам да се запозная със собственото АЗ.

А то е гадно, гнусно, осквернено,
обезверило се от хорска суета,
ръмжи, крещи и удря разярено
в стена от сивата роботска тишина.

Ръка протягам през тълпа осъдени души,
опитвам да се хвана за надежда,
опитвам да се видя озарен от слънчеви лъчи,
но пошлостта във сива дупка ме отвежда.

Но пък, както казват, стават чудеса
и искрено желая такова с мене да се случи,
и виждам, че е по-добър света,
когато хората от грешките се учат.

© Петър Адамов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??