Аз
И пак заудря във ума ми тишината,
искам да крещя, но нямам глас,
забивайки се мощно в същността на самотата,
опитвам да се запозная със собственото АЗ.
А то е гадно, гнусно, осквернено,
обезверило се от хорска суета,
ръмжи, крещи и удря разярено
в стена от сивата роботска тишина.
Ръка протягам през тълпа осъдени души,
опитвам да се хвана за надежда,
опитвам да се видя озарен от слънчеви лъчи,
но пошлостта във сива дупка ме отвежда.
Но пък, както казват, стават чудеса
и искрено желая такова с мене да се случи,
и виждам, че е по-добър света,
когато хората от грешките се учат.
искам да крещя, но нямам глас,
забивайки се мощно в същността на самотата,
опитвам да се запозная със собственото АЗ.
А то е гадно, гнусно, осквернено,
обезверило се от хорска суета,
ръмжи, крещи и удря разярено
в стена от сивата роботска тишина.
Ръка протягам през тълпа осъдени души,
опитвам да се хвана за надежда,
опитвам да се видя озарен от слънчеви лъчи,
но пошлостта във сива дупка ме отвежда.
Но пък, както казват, стават чудеса
и искрено желая такова с мене да се случи,
и виждам, че е по-добър света,
когато хората от грешките се учат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Адамов Всички права запазени
