Моят ден настървЕно мълчи.
Но светкавици в мене се гонят.
Падат с грохот зелени лъчи.
Пренаписват се вечни закони.

Търся знак ...А въпроса го знам...
като примка виси, като змИя.
Скита някъде отговор сам.
Ослепявам ... дано го открия ...

Все се лута плътта - за разкош.
В лабиринти опасни пропада.
С комарджийски инат всяка нощ
се отправям към новата клада.

И горя безразсъдно, със хъс.
Галопирам напук с бесовете.
От душата си сетния къс
днес ви давам. За мен не плачете!